Чичо... част 2

Тази седмица направо ме разби емоционално... Командировка в София, раздяла с Мая, около 2-3 литра водка и уиски и сега ... бебе! Не мое естествено(не се шашкайте:П), но ще ставам чичо... отново! Направо не мога да повярвам, мислех си че след като веднъж съм го преживял няма да ми пука особено, но не е така. Супер много се радвам. Брат ми е спортист, личи му (за 2 години, 2 деца). Е, още е рано, но ако всичко е наред на лято ще черпя. Супер, още едно мъниче ще ми вика "чичи". Много готин звук. Евала, трябва да се правят деца за да расте България... :) Тей, че брат ми по-догодина чакам за 3-то :P